Единствения по- смислен аргумент за наложеното  вето на актуализирания бюджет от т.нар. Президент на Република България е увеличението на непредвидените разходи, което би довело до липса на прозрачност при бъдещото разпределение на тези средства. Тоест ясно проличава недоверието на г-н Плевнелиев към държавните институции. Шансът да бъде изтълкувана подобна позиция като резултат  на лична и обективна преценка би бил голям ако това беше позиция на гражданин, неангажиран със политическа партия или държавна институция. Фактът обаче, че самият той оглавява една от най-висшите институции в държавната власт- Президентството, ни навежда на мисълта че г-н Плевнелиев не би трябвало да има доверие дори на нея, въпреки че е начело на същата тази институция. Ако разбира се преценката му е обективна, а не повлияна от теснопартийни интереси и приоритети. Това е в хипотезата  за непрозрачност при харченето на пари, която е в основата на взетото от него решение. Тоест то е взето на базата на една ХИПОТЕЗА, а иначе самият законопроект за актуализирания бюджет е съобразен със  законовите разпоредби  и няма нищо противоконституционно в него. Така че Конституционното право на Президента да налага вето над някои законопроекти внесени в НС, може да се окаже в конкретния случай в противоречие със самата Конституция!

       Нещо повече, в този си вид той, актуализираният бюджет, слага  точка на 4 годишното затягане на колани в името на някаква лъже-финансова стабилност. Огромната междуфирмена задлъжнялост ,задълженията на фирмите към НАП, колапсът в икономиката ни, са в такива размери че тази макроикономическа стабилност, в най-скоро време ще бъде изядена и срината от микроикономическите показатели, които са отчайващи. Именно тогава ще лъсне с пълна сила неадекватната, антибългарска политика на предишното правителство, което г-н Плевнелиев подкрепяше безрезервно , в качеството си на Президент и като физическото лице Росен Плевнелиев. Всъщност самият той не бил против увеличените средства за социални разходи, но не вярвал в прозрачното разпределение  на едни други пари!

       Дали е нормално представител на държавна институция  да се  ръководи в действията си от вярата и невярата към нещо, и то когато става въпрос за блокиране на бюджетни процедури?    Хиляди социално слаби и фирми, които чакат разплащане с държавата може да се окаже че ще чакат още дълго и то защото техният Президент, обединителят на нацията, Президента на всички българи, не вярва в институциите. В този ред на мисли, ХИПОТЕЗАТА,  че си имаме Президент марионетка изглежда много по-реална, по-реална дори от неговата. В подкрепа на това би трябвало да го попитаме дали се е сетил, че в условия на тежка икономическа криза, бюджет който няма как да отговори на всички нужди и е изработен на базата на прогнозна приходна част, едно решение да се оставят средства с многоцелево предназначение би могло да се тълкува като доста мъдро и отговорно. Забравяйки разбира се за недоверието и поглеждайки с по-розови очила на държавните институции, не с тези на г-н Плевнелиев! Тях той ги е взел най-вероятно на някой предизборен митинг на ГЕРБ, където подобни дрънкулки се раздаваха на поразия. Въпреки че настоящото правителство не си върши работата перфектно, въпреки че актуализирания бюджет може да не е перфектният...е недопустимо подобно отношение на една държавна институция към друга.  Всичко извън сферата на фактите, буквата на закона и добрия тон би следвало да се тълкува като Конфликт на интереси и пристрастност. Особено когато излиза от устата на висш държавен служител, когато става въпрос за държавна институция. Крайно  време е обществото да реагира на употребата на двойни стандарти, които политиците щедро декларират че не употребяват и даже водят „непримирима” борба  с тях. На практика обаче се получава нещо съвсем различно.   Президентсвото в този си вид нееднократно е демонстрирало партийните си пристрастия  и е      време да се сложи точка на подобно грубо неуважение към гражданите и държавата. Крайно време е протестите да се пренесат там, пред „Дондуков”2. Именно там може да се почне с рязането на гнилите ябълки.  

1. Увеличението на непредвидените разходи наистина е най-смисления довод, но далеч не е единствения за налагане на вето на актуализирания бюджет.
Съвсем нормално е не само президента да има недоверие към истинската цел на тази актуализация. Как може да се подходи с доверие към институция като кабинета, която не казва за какво иска да ползва актуализацията на бюджета и бъдещия заем. Това навежда на мисълта, че или правителството няма програма, или целите на заема са корено различни от официалните. Как да подходи който и да било към едно подобно действие, освен с недоверие. Президента не само не може да пренебрегне този факт, а е длъжен да го отчете в решението си дали да подпише закона или да наложи вето.
2. Президента има право да налага вето не само по законосъобразност, а и по целесъобразност. Така, че няма никакво антиконституционно действие в неговото вето. Ако е така, защо БСП не даде Президента на Конституционния съд? Защото много добре знае, че това тяхно твърдение е лъжа.
3. Партийни пристрастия в решението на Президента виждат единствено партийно пристрастените към БСП ;)
4. Задачата да защити разходната част на бюджета е на правителството. Решението голяма част от разходите да бъдат вписани в перо „непредвидени разходи” говори само за едно – неспособност да се състави бюджет и програма за управление. Т.е. правителството не знае (или не иска да каже) за какво ще използва голяма част от искания заем.